Какво представляват пробиотиците и как действат

Накратко

Пробиотиците са живи микроорганизми, които в достатъчно количество носят доказана полза за здравето [1].

Ефектите зависят от конкретния щам и не се пренасят автоматично върху други щамове от същия вид [1][3].

Повечето пробиотици преминават през червата, без да се заселват трайно [2].

За здрави хора са с добър профил на безопасност, но при тежко болни и хора с отслабен имунитет има описани рискове [3].

Какво е пробиотик

Най-широко приетото определение идва от експертна група към ФАО и СЗО и е потвърдено от Международната научна асоциация за пробиотици и пребиотици (ISAPP): пробиотиците са живи микроорганизми, които, приети в достатъчно количество, носят полза за здравето на приемащия 1.

От определението следват три условия 1:

микроорганизмите са живи в момента на приема;
количеството е достатъчно, за да има ефект;
ползата е показана в изследвания.

Затова ферментиралите храни с неопределен състав от микроорганизми не се смятат автоматично за пробиотици, макар да съдържат живи култури 1.

Кои микроорганизми се използват

Най-често използваните пробиотици са бактерии от родовете Lactobacillus и Bifidobacterium. Използват се още дрождите Saccharomyces boulardii и някои видове от родовете Streptococcus, Enterococcus, Escherichia и Bacillus 3.

Всеки пробиотик се описва с три имена: род, вид и щам. При Lactobacillus rhamnosus GG например „GG” е обозначението на щама. Това е важно, защото ползите се доказват за конкретен щам 3.

Как действат

Механизмите са няколко и не всички важат за всеки щам 1 2:

Съревнование с нежелани микроорганизми за хранителни вещества и място по чревната лигавица.
Производство на полезни вещества, например млечна киселина и късоверижни мастни киселини, които понижават киселинността в червата.
Подкрепа на чревната бариера, която ограничава преминаването на нежелани вещества.
Взаимодействие с имунната система в стената на червата.

Според ISAPP някои от тези механизми са широко разпространени сред изследваните пробиотици, а други се срещат само при отделни щамове 1.

Остават ли в червата

Повечето приети пробиотични щамове не се заселват трайно. Те преминават през храносмилателния тракт и оказват ефект, докато са там 2.

Защо щамът има значение

Клиничните препоръки се правят за конкретен щам, в конкретна доза и при конкретно състояние. Насоките на Световната гастроентерологична организация са подредени точно така: по показание, щам и изследвана доза 4.

Резултат, получен с един щам, не може да се приписва на друг, дори да е от същия вид 3.

Безопасност

При здрави хора пробиотиците имат дълга история на употреба и нежеланите реакции обикновено са леки, например газове. При тежко болни хора и хора с отслабена имунна система са описани редки, но сериозни инфекции, свързани с пробиотични микроорганизми 3.

Прочетете още

Чести въпроси

Киселото мляко пробиотик ли е?

Ферментиралите храни съдържат живи микроорганизми, но според научното определение пробиотик е само микроорганизъм с ясно определен щам и доказана полза в изследвания. Затова не всяка ферментирала храна е пробиотик.

Остават ли пробиотиците в червата завинаги?

В повечето случаи не. Приетите щамове обикновено преминават през храносмилателния тракт и се откриват, докато се приемат редовно.

Един пробиотик помага ли за всичко?

Не. Изследванията показват ползи за конкретни щамове при конкретни състояния. Щам, проучен при диария след антибиотик, не е непременно полезен при друго оплакване.